Editing Ovid's Character Index
Warning: You are not logged in. Your IP address will be publicly visible if you make any edits. If you log in or create an account, your edits will be attributed to your username, along with other benefits.
The edit can be undone.
Please check the comparison below to verify that this is what you want to do, and then save the changes below to finish undoing the edit.
| Latest revision | Your text | ||
| Line 1: | Line 1: | ||
=Active= | =Active= | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
[http://wiki.rpg.net/index.php/Andyr_Turon Andyr Turon] (D6 Star Wars) | [http://wiki.rpg.net/index.php/Andyr_Turon Andyr Turon] (D6 Star Wars) | ||
| Line 17: | Line 9: | ||
[http://forum.rpg.net/showthread.php?605540-Imperial-Values&p=14766030#post14766030 Veyda 'Trick' Jezail] (Dark Heresy) | [http://forum.rpg.net/showthread.php?605540-Imperial-Values&p=14766030#post14766030 Veyda 'Trick' Jezail] (Dark Heresy) | ||
| − | + | Злото не съществува абстрактно. Когато се сблъскаме с грях, ние се сблъскваме с конкретен човек и трябва да се справяме с този човек. Философията на ситуационната етика отделя греха от човека и го поставя в средата, което е именно тезата на Сатана в Едем. Тъй като в крайна сметка Бог е нашата среда, това означава, че всеки, който търси злото в средата, е по същество във война против Бога.Въпросът, които коментиращите поставят е от особена важност – проблемът се състои в драматичното неразбиране на Библейската истина /очевидното изключение е Божидар Маринов/. Философите на ситуационната етика прикриват основния проблем чрез сантиментални призиви. Едно общоприето твърдение е, че трябва да „обичаме грешника и да мразим греха.” Според Писанието това е невъзможно. Грехът не съществува извън човека; той не съществува като абстракция. Няма убийство където няма убийци, няма прелюбодейство където няма прелюбодейци и пр. Убийството и прелюбодейството съществуват като нарушения на Закона от хора. Като се отделя грехът от грешника, осъждението се отделя от действителността, от човека, и се поставя върху случайността. Човекът обича да се оправдава и да незачита вината си. Адам каза на Бога, „Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох” (Бит. 3:12). Така Адам обвини Бога, че беше създал възможността за грях. Философът на ситуационната етика е винаги във война против Бога.На Ваня трябва да напиша, че няма човек, който да избяга от религията – това е nonsense. Човек е неизбежно религиозен, въпросът е каква е религията му: Християнство, атеизъм, демокрация, мюцюлманство, будизам . . . могат да се изброят много, но по лесно е да го обобщим: Има една религия Християнство, всичко друго може да се обедини под знаменател езичество.Тони трябва да знае, че няма християнска деноминация /Православие, Католици или Протестанти/, която да твърди, че човек е способен да върши добро. Ако има такива изключения, то те съвсем не са християни.Владимир очевидно не разбира, че Църквата никога не е настоявала за покорство или подчинение на Нея . . . Тя винаги е призовавала за покорство и подчинение на Бога. Ако има общество, което призова за подчинение, на него само по себе си, то това не е Църквата, а диктаторските езически режими. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
