Difference between revisions of "Ovid's Character Index"
(→Inactive) |
|||
| Line 9: | Line 9: | ||
[http://forum.rpg.net/showthread.php?605540-Imperial-Values&p=14766030#post14766030 Veyda 'Trick' Jezail] (Dark Heresy) | [http://forum.rpg.net/showthread.php?605540-Imperial-Values&p=14766030#post14766030 Veyda 'Trick' Jezail] (Dark Heresy) | ||
| − | + | Злото не съществува абстрактно. Когато се сблъскаме с грях, ние се сблъскваме с конкретен човек и трябва да се справяме с този човек. Философията на ситуационната етика отделя греха от човека и го поставя в средата, което е именно тезата на Сатана в Едем. Тъй като в крайна сметка Бог е нашата среда, това означава, че всеки, който търси злото в средата, е по същество във война против Бога.Въпросът, които коментиращите поставят е от особена важност – проблемът се състои в драматичното неразбиране на Библейската истина /очевидното изключение е Божидар Маринов/. Философите на ситуационната етика прикриват основния проблем чрез сантиментални призиви. Едно общоприето твърдение е, че трябва да „обичаме грешника и да мразим греха.” Според Писанието това е невъзможно. Грехът не съществува извън човека; той не съществува като абстракция. Няма убийство където няма убийци, няма прелюбодейство където няма прелюбодейци и пр. Убийството и прелюбодейството съществуват като нарушения на Закона от хора. Като се отделя грехът от грешника, осъждението се отделя от действителността, от човека, и се поставя върху случайността. Човекът обича да се оправдава и да незачита вината си. Адам каза на Бога, „Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох” (Бит. 3:12). Така Адам обвини Бога, че беше създал възможността за грях. Философът на ситуационната етика е винаги във война против Бога.На Ваня трябва да напиша, че няма човек, който да избяга от религията – това е nonsense. Човек е неизбежно религиозен, въпросът е каква е религията му: Християнство, атеизъм, демокрация, мюцюлманство, будизам . . . могат да се изброят много, но по лесно е да го обобщим: Има една религия Християнство, всичко друго може да се обедини под знаменател езичество.Тони трябва да знае, че няма християнска деноминация /Православие, Католици или Протестанти/, която да твърди, че човек е способен да върши добро. Ако има такива изключения, то те съвсем не са християни.Владимир очевидно не разбира, че Църквата никога не е настоявала за покорство или подчинение на Нея . . . Тя винаги е призовавала за покорство и подчинение на Бога. Ако има общество, което призова за подчинение, на него само по себе си, то това не е Църквата, а диктаторските езически режими. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Revision as of 11:44, 25 September 2012
Active
Andyr Turon (D6 Star Wars)
Barbosa Fent (Dark Heresy)
Novus Constantine (Dark Heresy)
Veyda 'Trick' Jezail (Dark Heresy)
Злото не съществува абстрактно. Когато се сблъскаме с грях, ние се сблъскваме с конкретен човек и трябва да се справяме с този човек. Философията на ситуационната етика отделя греха от човека и го поставя в средата, което е именно тезата на Сатана в Едем. Тъй като в крайна сметка Бог е нашата среда, това означава, че всеки, който търси злото в средата, е по същество във война против Бога.Въпросът, които коментиращите поставят е от особена важност – проблемът се състои в драматичното неразбиране на Библейската истина /очевидното изключение е Божидар Маринов/. Философите на ситуационната етика прикриват основния проблем чрез сантиментални призиви. Едно общоприето твърдение е, че трябва да „обичаме грешника и да мразим греха.” Според Писанието това е невъзможно. Грехът не съществува извън човека; той не съществува като абстракция. Няма убийство където няма убийци, няма прелюбодейство където няма прелюбодейци и пр. Убийството и прелюбодейството съществуват като нарушения на Закона от хора. Като се отделя грехът от грешника, осъждението се отделя от действителността, от човека, и се поставя върху случайността. Човекът обича да се оправдава и да незачита вината си. Адам каза на Бога, „Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох” (Бит. 3:12). Така Адам обвини Бога, че беше създал възможността за грях. Философът на ситуационната етика е винаги във война против Бога.На Ваня трябва да напиша, че няма човек, който да избяга от религията – това е nonsense. Човек е неизбежно религиозен, въпросът е каква е религията му: Християнство, атеизъм, демокрация, мюцюлманство, будизам . . . могат да се изброят много, но по лесно е да го обобщим: Има една религия Християнство, всичко друго може да се обедини под знаменател езичество.Тони трябва да знае, че няма християнска деноминация /Православие, Католици или Протестанти/, която да твърди, че човек е способен да върши добро. Ако има такива изключения, то те съвсем не са християни.Владимир очевидно не разбира, че Църквата никога не е настоявала за покорство или подчинение на Нея . . . Тя винаги е призовавала за покорство и подчинение на Бога. Ако има общество, което призова за подчинение, на него само по себе си, то това не е Църквата, а диктаторските езически режими.
